Пластмасата е материал, състоящ се от широка гама синтетични или полусинтетични органични съединения, които са ковки и могат да бъдат формовани в твърди предмети.
Пластичността е общото свойство на всички материали, които могат да се деформират необратимо, без да се счупят, но в класа на формованите полимери това се случва до такава степен, че тяхното истинско име произлиза от тази специфична способност.
Пластмасите обикновено са органични полимери с висока молекулна маса и често съдържат други вещества.Те обикновено са синтетични, най-често получени от нефтохимикали, но редица варианти са направени от възобновяеми материали като полимлечна киселина от царевица или целулоза от памучен мъх.
Поради ниската си цена, лекотата на производство, гъвкавостта и водонепропускливостта, пластмасите се използват в множество продукти от различен мащаб, включително кламери и космически кораби.Те са преобладавали над традиционните материали, като дърво, камък, рог и кост, кожа, метал, стъкло и керамика, в някои продукти, които преди са били оставени на естествени материали.
В развитите икономики около една трета от пластмасата се използва в опаковки и приблизително същото в сгради в приложения като тръбопроводи, водопроводи или винилови сайдинги.Други приложения включват автомобили (до 20% пластмаса), мебели и играчки.В развиващия се свят приложенията на пластмасата може да са различни – 42% от потреблението в Индия се използва за опаковане.
Пластмасите имат много приложения и в областта на медицината, с въвеждането на полимерни импланти и други медицински устройства, получени поне частично от пластмаса.Областта на пластичната хирургия не е кръстена на използването на пластмасови материали, а по-скоро на значението на думата пластичност, по отношение на преоформянето на плътта.
Първата в света напълно синтетична пластмаса е бакелитът, изобретен в Ню Йорк през 1907 г. от Лео Бекеланд, който въвежда термина „пластмаси“. Много химици са допринесли за материалите
науката за пластмасите, включително Нобеловия лауреат Херман Щаудингер, който е наричан „бащата на полимерната химия“.
Време на публикуване: 27 юли 2020 г